Изключително преживяване беше Акрополис 2012, за пореден път най-бързите пилоти в света ни оставиха с отворена уста (пълна с прахоляк
. Дано слуховете за отпадане на състезанието от шампионата не се сбъднат.
Състезанието
Много силно каране на всички в челото, всички се раздаваха (може би с изключение на Мико). Льоб този път трябваше да се потруди повечко за победата и когато всичко изглеждаше решено, спука гума и я смени за 1м. 40сек. За пръв път го видях да излиза от бързи завои в стил „Латвала”, на места наистина караше на макс (Flat out, както самият той каза). От друга страна Латвала изненадващо караше в стил „Льоб”, но май още не сменя гуми толкова бързо. Бат Пешо още преди ралито беше нетипично съсредоточен и амбициран, естествено кара изключително атрактивно и агресивно, особено в Събота при трудните условия, но в първата неделна отсечка при равни сплитове с Льоб пое риск и не успя … както сам каза „ … вече имам достатъчно втори места …” Надявам се скоро да успее да спечели, защото това ще даде голям стимул на този толкова емоционален пилот.
От частните пилоти най-консистентен и бърз беше Мадс Остберг, който не се разколеба, дори когато чукна един твърде смел или глупав фотограф. Танак показа изключителна агресия и при всяко негово минаване очаквахме екшън. Но ако говорим за атрактивност, то приза печели Ал Атия, как я размяташе тази кола, на две или едно колело … нахлуваше с невероятна скорост в завоите и може би именно за това губеше време. Не върна газта и на скокчето, което го приземи извън трасето … не го слуша главата
Виж Новиков беше по-умерен и стабилен от миналата година. Изненадващо силно състезание за Прокоп, докато Нювил имаше кратки проблясъци, въпреки че карането му изглеждаше силно.
Ожие беше много силен, както обикновено, Микелсен малко по-предпазлив, но и двете Шкоди все по-малко приличат на S2000. Много добре се представи и новата Фиеста RRC, а и Al-Rajhi (известен сред българските фенове като „братчето”) беше доста атрактивен, даже изтърва един завой увлечен да поздравява публиката с примигване на фаровете.
С минаването на PWRC някак емоциите намаляваха, най-много ми хареса украинецът Гробан, който обаче съвсем не си пазеше колата още от шейкдауна. И точно когато минат последните N4-ки (скучни на фона на WRC), WRC Academy връхлиташе със страшна сила. Тези млади момчета се раздаваха докрай и Фиестичките летяха със страшна сила и нищо чудно, че на Калафари две от тях минаха през таван, но въпреки това завършиха отсечката. Автомобилите са абсолютно идентични, подготвят се заедно в един сервиз и бяха оборудвани с много резервни части, инструменти, течности … цял кит за оцеляване и тъй като всички носеха еднакъв багаж, това не ги притесняваше. Аз очаквах Понтос Тайдеманд да е лидер, но Елфин Еванс направо скри топката на всички. Хареса ми и карането на Алистър Фишер – зарадва ме този блед британски дангалак.
Атмосферата
Както винаги Акрополис се отличава с непринудена атмосфера, всичко се случва някак от само-себе си, но се случва добре. Състезанието е рай за публиката от цяла Европа, просто защото всеки може да си ходи и гледа където и както си иска. От друга страна това води до самоконтрол и обществен контрол, е и камъните които хвърчат от автомобилите са респектираш фактор. Въпреки това тук-там има доста безразсъдни „герои”, не казвам безстрашни, защото явно ги е страх, щом си вдигат адреналина седейки на педя от траекторията.
Още на шейкдауна/QS времето беше нетипично за Акрополис дъжд, после слънце, пак дъжд … и така четири дни. Но това ни най-малко не притесни феновете, особено българските, а те според мен не бяха никак малко. Хубаво беше като се движиш покрай ралито постоянно да виждаш коли със стикери BULGARIAN FANS.
На SS1 едни от най-запалените гръцки фенове Тасос и Толис (който тъкмо се беше возил на тестове с Нобре) ни заведоха на доста интересно място, за което се минаваше през Power Stag-a, но това беше нищо в сравнение с „мястото на Чавдар” на отсечката Тива, където гледахме и двете минавания и просто останахме без думи. На мястото (за което бях пуснал и карта тук) нямаше никой .. просто защото не изглежда като завой
но да видиш на едно тясно тарсе в гората такава изключителна скорост, презцизност и агресия си е уникално преживяване, евала на тези пилоти, които ни накараха да настръхнем! На полигона на Тива изненедващо нямаше многохилядна публика и вероятно това се дължеше на 10-те часа разлика между двете минавания … но през което време ние малко си покарахме по отсечката. (ех, да имаше такива перфектни макадамови трасета и в България …).
И тъкмо си мислех, „е това беше ралито” и в Събота след лежерна слънчева закуска в хотел на брега на морето, следобед се оказахме високо в планината, газещи в глинеста кал под силен дъжд … но бяхме доволни, това предвещаваше интересни минавания. Бяхме „обходили” отсечката с Google earth и отново бяхме набелязали бърз завой … на място се оказа, че завой почти няма … няма, ама има! WRC-тата се чуваха 10сек. на прекъсвач, след което влизаха в завоя без да връщат и преминахава следващие 50метра права с вратите, после леко обръщане на посоката и следващите 50 метра отново с вратите към следващата S-ка и обратни (където беше всичката публика). Едва когато дойде първото PWRC се „събудихме” и се сетихме, че това е права, на която конвенционалните автомобили първо ускоряват и после спират … но за няколкото бързи WRC-та си беше S-ка която се кара flat out на шеста … уникално преживяване!
В неделя всички фенове се бяха изсипали на Power stag-a, много приятна атмосфера, радваха се на всички участници, овации получиха и състезателите от националния шампионат и най-вече двата Форд Ескорт MK. Накрая най-запалените поздравяваха на финала състезателите, а над всички се развяваха няколко български знамена (все ни питаха кой е българския участник
). Тази година Power Stage-a не се отразяваше пряко и финалът не беше толкова хубав, но атмосферата си я имаше!
Доста написах, но явно „все още ме държи”