Ето и моите впечатления и изводи от Рали 1000 Мили ->
Първото нещо,което ми направи огромно впечатление бяха трасетата.Такива трасета повярвайте в България няма никъде.За пръв път минах по толкова тесни пътища с многократно редуване на стръмно качване и спускане, с изключително много обратни завои тип "фиба".Асфалта беше толкова чист с две бели ленти по краищата без нито една дори и малка дупка.За 18 и 32 км трасета не видяхме изкарана фракция с много малки изключения (1-2).Също така от 119 заявени стартираха 84 екипажа и като сметнем GT и гр.Б автомобилите( които бяха над 30 ), общия брой на стартиралите бе около 130 - 140 автомобила,което е равно на 2 часа чисто удоволствие за публиката-тъй като тук лайки както казва нашата публика на последните, просто няма.Всички карат на пълна газ до последния завой.Другото ми впечатление бе от чистото каране на абсолютно всички пилоти.Всички минаваха по една и съща траектория и доста от тях минаваха много атрактивно.От по-големите в нашия екип се отбеляза,че за пръв път се виждат толкова много "ръчни" на един завой.Пилотите бяха изключително бързи и безгрешни в карането си.За най-голямо наше разочарование и съжаление, единствено нашите два екипажа както и Соловьов се различаваха по стила си на каране от другите.Забеляза се и по бавното темпо.Следващото ми впечатление беше изключително културната публика,която не псуваше и викаше както нашата,а ръкопляскаше на всеки един екипаж минал по-атрактивно.Когато Крумчо мина на нашия завой (забеляза се, че не може да удържи колата) публиката не го освиркваше а просто си подшушнаха нещо и показаха с ръце криволиченето.Охраната на трасето се състоеше от млади момчета и по един старши,които наблюдаваха за реда по трасето.Ако някой излезе от безопасната зона те просто му подсвирват да се отдръпне и той го прави.Няма изречения като "Аве я си глей раотата вееее".Нарушителите бяха единици,като казвам единици значи най-много двама или трима.Тези същите коменданти имахме късмета да видим рано сутринта в събота на една от нашите отсечки"Ирма".Те дойдоха един час преди старта на отсечката,един по-възрастен направи нещо като инструктаж и раздаде някакви листи и след което те (около 20-30 човека) тръгнаха на пълна газ по трасето нагоре.После на нашето избрано място видяхме какво правиха те.Залепиха на самата мантинела самозалепващо червено фолио Danger Zone,а от вътрешната страна на завоя разположиха ограничителни червени ленти,които бяха много интересно аранжирани така,че да бъде и красиво.За да завърша с охраната не видяхме нито един полицай или полицейска кола по трасето с изключение на едни карабинери,които бяха просто като зрители. Организацията също беше на едно много високо ниво.След преминаването на последния автомобил,охраняващите си съобщаваха по радиостанциите и така 5 минути след преминаването ,движението се пусна.За съжаление дори и да имаме такава висока организация в България нищо няма да се получи,защото нашата публика не е на нивото на Италианската и въобще и няма да объре внимание на някое 20 годишно момче.И също след преминаването на отсечката охраняващите събраха за отрицателно време лентите обезопасяващи трасето и не хвърлиха отпадъците на земята,а си ги събраха в торбички и обратно в колите.Също така на старта и финала нямаше надписи с блажна боя по асфалта "старт" и "финал".
А и забравих да спомена,че спортният комисар,който върна около 20 екипажа на рали България беше същият и тук.Но за разлика от нашето рали той се разхождаше като бездомно куче из сервизния парк и не беше охажван и обгрижван както тук от организаторите,защото те си знаят,че всичко е на ниво.Но все пак той даде солидни глоби от 1000 евро на финала,защото около 40 екипажа бяха без негоряемо бельо.В последствие глобите бяха намалени на 300 евро от г-н Янакиев старши,който също беше спортен комисар.
Сервизният парк беше разположен на огромна площ,където имаше и голям магазин за продажба на рали аксесоари - бонета,екипи,каски и много други както Ники продава от багажника на своята кола
.Имаше също специална площ за продан на гуми (като камиона на Казаз),но тук бяха 4-5 такива камиони.Пресцентъра беше в една огромна зала,в която имаше 10-12 реда с по 10 работни места с компютър и телефон.
С една дума бяхме в друг свят,други хора,други отношения и сякаш друг спорт
п.п Нещо много важно,което пропуснах.Дори на последните коли,имам предвид малките класове имаше минимум 20 спонсора,както ще видите това от снимките,които пускам след малко в галерията.Кога ли ще стигнем ние това ниво?