За пореден път си пролича "кой къде е". Имам предвид не само резултатите, а състезанието като цяло.
Льоб започна по-кротко първия ден. През втория кара на макс и постигна средно 0.5 с/км на Солберг. Третия ден караше на сигурно. Пълен контрол. И в колата, и пред журналистите.
"Големите" фордове, по думите на Уйлсън, нямали достатъчно мощност на високо.
А за тактическия ход...С тези правила, и с тези пари са принудени да го правят. В случая това е колективен спорт.
"Малките" фордове /С2000/ нямат клапи за вода.
Прокоп повтаряше, че ще кара на сигурно, без рискове. Въпреки проблемите стигна финала. Понс караше на макс. Рискува и в случая спечели. Победи Прокоп.
Въпроса е дали Прокоп не е като Креста и Копецки. Постигнали тавана си в световния елит и ако трябва да карат по-бързо-катастрофират.
Защото и Креста, и Копецки, и Понс като се засилеха на ралитата в СШ и ...се хвърляха.
Ами Гали? А Гардемайстер? Това го знаят в СШ и сигурно затова тези пилоти са извън полезрението на Форд и Ситроен. И избраха Ожие. Защото специалистите разпознават талантите.
Пък и следя IRC, където Копецки кара неговия макс, а Мийк както си знае. Вярно е, че залога е голям, но...
Кен Блок няма защо да се оправдава, че свиква с колата, защото има много километри с подобни коли. НО, в USA. А и на многото клипове е перфектен. Най-добрия в USA въобще не означава, че е най-добрия в света.
На "малките" фордове им падат резервните гуми. Преди време от Ситроен отбелязаха, че гума на трасето е опасна за следващия.
Добре, че са феновете.
И полицията.
Да им събират гумите.