Номер 2: ФордТъй като отборът на Ланча не се състезава на заводско ниво от 1992 година насам, е въпрос на време италианците да бъдат изпреварени от Форд, които са само на крачка зад тях в това своеобразно класиране на най-успешните производители в Световния рали шампионат.
Независимо от добрите класирания на огромния и тромав Фалкон, именно моделът Кортина, заедно с неговото продължение Лотус Кортина, "лансират" бъдещото участие на Форд на рали сцената. Със създаването на модела GT пък се изгражда и нова база на Форд на летище в Есекс. Тя е наречена Борам и предстои да се превърне в синоним на създаването и развитието на колите на Форд, с които марката ще се състезава в Световния рали шампионат.
Ранни години - Форд Фалкон на едно от изданията на Рали Монте Карло в началото
на 60-те години на миналия век. Именно с този модел Форд прави своите първи рали изяви...Моделът Кортина е изкаран извън заводска "употреба" през 1967 година, когато е заменен от първите Ескорт-и. Както всички знаем, Ескорт е емблематичен модел в рали спорта. Първата му победа в Световния рали шампионат е спечелена през 1968 година от Хану Микола, който става първи в Рали 1000 езера (сега Рали Финландия).
Първа победа: Хану Микола по време на Рали 1000 езера 1968 година.От 1970 година нататък, моделът Ескорт става наистна силна кола; направени са подобрения по мотора и скоростната кутия. Моделът Ескорт МК1 ТС е бил лек, много добре балансиран и много мощен - под капака си той има 1.8 литров 16V мотор с мощност 200 "коня". Тази кола печели както класическите европейски състезания като РАК Рали (сега Рали Великобритания) и Рали 1000 езера, така и маратон като Сафари Рали. И ако тогава от Форд са си мислили, че са постигнали големи успехи, то те не са знаели какво ще постигнат със следващата генерация на колата.
Тимо Макинен по време на РАК Рали 1973 година, но с по-слабата 1600-кубикова версия на модела.
След победата си в домашното Рали 1000 езера по-рано през годината, той печели и английския кръг от тогавашния
неформален Световен рали шампионат.Моделът Ескорт MK1 RS1800 е най-успешният на Форд, защото печели общо 17 ралита от Световния рали шампионат. Първата от победите за 1800-кубиковия Ескорт е спечелена отново от Тимо Макинен, който става първи в РАК Рали '75. Дотогава колата е вече с 245 конски сили, като това число набъбва още до началото на дебютния сезон на Световния рали шампионат, какъвто го познаваме сега, - а именно сезон '79. Когато шведът Бьорн Валдегард стартира през 1979 година, която е щяла да се окаже най-добравата в неговата кариера, защото тогава той печели световната титла, колата вече е "втора генерация" и се води Ескорт MK2. В онзи момент нейният мотор е достигал 272 "коня".
Силата на колата се доказва дори две години по-късно, когато през 1981 година с частен отбор Ари Ватанен печели своята единствена световна титла.
Ари Ватанен по време на Рали Акрополис 1981 година. През онзи сезон той печели ралито, както и
други две - бразилското и домашното му финландско.Година по-рано, през 1980 година, Форд започват работа по новата "стъпка" на модела Ескорт - MK3 RS1700T. Той е трябвало да се развива до края на 1982 година по правилата на тогава новата група Б, а пълен сезон в Световния рали шампионат се е очаквал през 1983-та, но това така и не се случва. Произвеждат се близо 200 двигателя за RS1700Т, но след като проектът е спрян, те са "преустроени" за следващия модел на Форд - RS200. От Ескорт МK3 RS1700T са произведени едва 18 бройки, повечето от които днес не съществуват, главно заради катастрофи.
Форд Ескорт MK3 RS1700T по време на тестове през 1982 година.Новата кола на Форд за група Б е моделът RS200. Неговият дебют е на Рали Швеция през 1986 година, когато Кале Грундел завършва на трето място. Колата е доста лека, но със своите 450 конски сили е малко по-слаба от конкурентите, състезаващи се в група Б, Пежо, Ланча и Ауди.
В сравнение с модела на Пежо - 205 T16 E2, например, или пък този на Метро - 6R4, към аеродинамиката не е обърнато голямо внимание. Независимо от това управлението на колата е било наистина великолепно, но за жалост тя не се е спрявила добре с конкуренцията си до края на същия сезон, когато колите от група Б са забранени, а в това число е и, разбира се, Форд RS200.
Кале Грундел и Тери Херимен по време на дебютното състезание за Форд RS200 - Рали Швеция 1986 година, където
смесеният шведско-английски екипаж завършва на трето място в общото подреждане.След края на група Б, най-силните коли в ралитата - тези от група А - стават водещи за производителите. Колите са сведени до максимум от 300 конски сили (официално), както и са по-тежки от предшествениците си. По този начин автомобилите от група А са два-три пъти по-слаби от тези от група Б.
През 1987 година Форд започват участие с модела Сиера Косуърт. Тъй като обаче колата е само със задно предаване, тя е доста трудна за управление и по-специално на макадам и на сняг. По тази причина, автомобилът няма особен успех в Световния шампионат, като единствената му победа идва година и половина след неговия дебют - на Рали Корсика '88. Тогава ралито е спечелено от французина Дидие Ориол.
Дидие Ориол и Бернар Очели по време на Рали Корсика 1988 година, което те печелят.След като Сиера Косуърт се "сдобива" и с 4х4, поне на хартия се е смятало, че колата ще е претендент за титлата. Това обаче не се случва. Най-доброто класиране е на Рали Монте Карло през 1991 година, когато Франсоа Делкур завършва трети след голяма битка с Карлос Сайнц.
По време на първото състезание за 1991 година - Рали Монте Карло - Франсоа Делкур е на косъм от спечелването на първата
си победа, както и първата победа за Форд Сиера Косуърт 4х4.След две години обаче, през 1993-та, Сиера-та е заменена от следващата генерация Ескорт - RS Косуърт, с който Франсоа Делкур в партньорството си с Даниел Граталуп печели цели три ралита от Световния рали шампионат - "Португалия", "Корсика" и "Каталуния". Като цяло и сезонът е много успешен за тях, защото след края му те са втори зад шампиона Юха Канкунен. През следващата 1994 година идва и заветната победа на Рали Монте Карло, която Делкур изпусна три години по-рано. Тя е четвъртата в кариерата на французина, но за негово съжаление остава и последна, а потенциалът, който е имал новият Ескорт RS Косуърт, така и не се "изявява" напълно до края на заводското съществуване на колата (1996 година).
Рали Португалия 1993 година - първа победа в Световния рали шампионат не само за Франсоа Делкур,
но и за новия Форд Ескорт Косуърт.Голямата промяна за Форд идва в края на 1996 година, когато M-Sport, отборът на Малкълм Уилсън, започва да се занимава с развитието на рали колите с марка Форд. Цялата база се измества от Борам в Кумбрия, където е разположена централата на M-Sport.
През 1997 година излиза на бял свят Ескорт WRC. Същият сезон в един отбор са Карлос Сайнц и Юха Канкунен. Тогава идват и последните победи на модела Ескорт в Световния рали шампионат - на Рали Акрополис и Рали Индонезия като и в двата случая Карлос Сайнц е зад волана.
Карлос Сайнц и Луис Моя са последните, които побеждават с Ескорт и неговата последна версия - WRC.През следващата 1998 година с Ескорт WRC се състезават Юха Канкунен, Ари Ватанен и Бруно Тири. Успехът им не е голям - Форд теоретично е на последно място от заводските отбори. Само отборът на Сеат е зад тях, но те записват единствената си точка на последното рали за сезона.
Адашите Юха Канкунен и Юха Репо по време на Рали Акрополис '98, където те завършват на трето място.Със следващата 1999 година идва ерата на напълно новата рали кола на Форд - Фокус WRC. Първата му победа идва малко след дебюта му - на третото за сезона Сафари Рали същата 1999 година. Още на следващото състезание - Рали Португалия идва и втората победа за колата, като в двата случая пилотът е Колин Макрей с навигатор Ники Грист. Всичко за тях свършва обаче много рано след това - те отпадат на петото състезание Рали Каталуния, а на шестото Рали Корсика - завършват четвърти. Оттам нататък не завършват нито едно състезание до края на шампионата.
Същия сезон отборът на Форд е едва четвърти при производителите, като със своите 37 точки изостава с цели 72 от първите Тойота, с 54 от вторите Субару и с 46 от третите Мицубиши.
След прехвърлянето си от отбора на Субару в този на Форд, Макрей и Грист
са на върха след края на едва третото рали с новия за всички Фокус WRC.Следващите три години - 2000-та, 2001-ва и 2002-ра отбелязват прогрес що се касае до отборното класиране. И в трите случая отборът на Малкълм Уилсън заема вторите места в края на сезоните. Положението при пилотите също е много добро - 3-то и 4-то място за Сайнц и Макрей през 2000-та и 2002-ра, както и второ място за Макрей и шесто място за Сайнц през 2001-ва.
Победа за Карлос Сайнц и Луис Моя на дебютното в Световния рали шампионат Рали Кипър през 2000 година.Първата от трите поредни победи на Колин Макрей и Ники Грист през сезон 2001,
постигната на второто издание на Рали Кипър в Световния рали шампионат.Само две седмици след ужасяващата си катастрофа на о.Корсика, която е втора тежка на същото рали след 2000 година,
Колин Макрей кара със счупен малък пръст на лявата ръка и завършва шести на Рали Каталуния '02.През 2003 година Форд са с напълно нов състав - новаците Марко Мартин (Естония) и Франсоа Дювал (Белгия). Естонецът завършва първото за сезона Рали Монте Карло на четвърто място след трите Ситроен-а на Себастиан Льоб, Колин Макрей и Карлос Сайнц, докато Дювал е седми в класирането. Най-доброто класиране преди излизането на новата кола за 2003-та е на Дювал, който е трети в третото състезание от календара - Рали Турция, провеждащо се за първи път в Световния рали шампионат.
Марко Мартин и Майкъл Парк по време на Рали Монте Карло '03, където те завършват на четвърта позиция.Както става ясно от горните редове, в първите три ралита от годината отборът се състезава с версията на Фокус WRC от 2002-ра. Новата кола, чиито дизайн е изцяло на Кристиан Лорио, дебютира на Рали Нова Зеландия през месец Април. Като цяло обаче годината е слаба и Форд отново са на четвърто място в края на шампионата.
Франсоа Дювал и Стефан Прево по време на дебютното за новия Фокус WRC Рали Нова Зеландия.Следващата 2004 година е по-успешна за отбора, който отново се връща на второто място в шампионата. За това изключително много спомагат трите победи на Марко Мартин в ралитата "Мексико", "Корсика" и "Каталуния", както и дубълът за отбора на първото от трите изброени състезания, където Франсоа Дювал е втори. Друго от челните класирания през годината е на Рали Монте Карло, където Мартин и Дювал са съответно втори и трети.
Още едно добро класиране през 2004 година: Марко Мартин и Майкъл Парк завършват на второ място
на Рали Акрополис - ралито, на което година по-рано те печелят своята дебютна победа.За следващата 2005 година Малкълм Уилсън отново залага на напълно нов отбор - Тони Гардемайстер и Роман Креста. Това отново оказва своето леко негативно влияние - отборът пада на трето място при производителите, като за годината няма нито една победа. Най-добрите постижения са двете втори места на ралитата "Монте Карло" и "Акрополис", постигнати от Тони Гардемайстер.
На последното за сезона състезание Рали Австралия, излиза и напълно новият Фокус WRC, с който Роман Креста завършва на шесто място, докато Гардемайстер отпада.
Добро начало за Тони Гардемайстер и Яке Хонканен с второто място на Рали Монте Карло, но в края на сезон 2005 те остават четвърти.Роман Креста и Ян Томанек по време на последното за годината Рали Австралия
(а и за тях в отбора на Малкълм Уилсън), където дебютира новият Форд Фокус WRC.Тандемът Гардемайстер/Креста е заменен веднага и за следващата 2006 година първи пилот е Маркус Грьонхолм, а втори - добре представилият се като частник през 2005-та Мико Хирвонен, който е вторият заводски пилот на Субару през 2004 година, но представянето му тогава не е задоволително и за 2005-та той не намира място в заводски отбор.
С финландската "двойка" Малкълм Уилсън най-накрая "удря джакпота" и в края на сезон '06 печели титлата при конструкторите, която не е била печелена от Форд цели 27 години! При пилотите пък Маркус Грьонхолм е втори, само на точка зад Себастиан Льоб.
Французинът чупи ръка при инцидент с колело четири ралита преди края на шампионата. Грьонхолм трябва да победи в три от тях и в едно да завърши най-малко на трето място, за да спечели титлата. Той обаче прави глупава грешка на Рали Австралия, където се преобръща без да има толкова голямо напрежение върху себе си. Той побеждава в другите три състезания, но във въпросното "Австралия" завършва пети и взема само четири точки. По този начин той (111т.) изостава само на една точка от Себастиан Льоб (112т.). Мико Хирвонен от своя страна завършва трети в класирането, но на цели 47 точки от Льоб и съответно на 46 от Грьонхолм.
Маркус Грьонхолм и Тимо Раутиайнен по време на проблемното за
тях Рали Австралия '06 след преобръщането (следи се виждат на
тавана отзад), което им коства шампионската титла.През следващата 2007 година отборът на Форд отново е на първо място при конструкторите, а Маркус Грьонхолм (112т.) и Мико Хирвонен (99т.) са отново втори и трети при пилотите зад Себастиан Льоб (116т.). Шампионатът при пилотите отново е изключително оспорван, докато доминацията на Форд сред производителите е спазваща - 29 точки в ползва на M-Sport пред Ситроен (точно толкова колкото и през 2006-та).
Маркус Грьонхолм и Тимо Раутиайнен остават непобедими на Рали Финландия преди "пенсионирането" им.След края на 2007 година Маркус Грьонхолм спира своята активна спортна кариера, като за 2008-ма неговото място е заето от Мико Хирвонен. Втори пилот е младият Яри-Мати Латвала. Именно той е сензацията в първата част на годината, когато печели първата си победа на Рали Швеция '08, като с това става и най-младият пилот, печелил кръг от Световния шампионат. Той чупи рекорда на Хенри Тойвонен от РАК Рали '80, когато пък той става най-младият пилот със спечелено рали от Световния рали шампионат.
През сезон 2008 обаче, при конструкторите отборът е победен от Ситроен и остава втори в класирането на 18 точки разлика.
Яри-Мати Латвала и Миика Антила по време на Рали Швеция '08 "летят" към своята първа победа в Световния рали шампионат.През 2009 година M-Sport запазва пилотите си, но въпреки че Мико Хирвонен има огромния шанс да спечели световната титла при пилотите (накрая изостава само на една точка от Себастиан Льоб) Форд отново са втори, но този път на цели 27 точки зад първите Ситроен.
Междувременно Яри-Мати Латвала печели още една победа на Рали Сардиния, но като цяло резултатите му до средата на годината не са хубави, а той се разминава на косъм от изгонване от отбора на два пъти и по-особено след провала му на Рали Полша (удар на последния суперспециален етап пред очите на боса Малкълм Уилсън и целия отбор на M-Sport, заради който Латвала отпада, а Форд изпускат да вземат двойна победа).
Мико Хирвонен и Ярмо Лехтинен по време на последното за 2009 състезание Рали Великобритания.Статистика на Форд в Световния рали шампионат:
Победи: 73
Най-успешен пилот: Маркус Грьонхолм, 12 победи