Последния месец посетих състезанията в Търново и Благоевград. Силно впечатление ми направи залитането на автомобилния спорт у нас в посока "драг"
Общо взето надпреварите се състоят в това кой ще измайстори по-мощен автомобил, ще успее да олекоти повече и дали ще има късмета да изкара цялата състезателна дистанция, преди на някоя полуоска, зъбчатка, турбина или бутало да им дойде в повече и да се пръснат ... Като цяло в "големия" клас видях невероято ускорение на всяка възможна права, следвано от много ранно спиране, изчакване на завоя и отново изстрелване. Дори много силни пилоти, като Любо Каменов нямат избор с подобни машини, освен да карат в този стил. Конвенционалната N4 на Игнат нямаше никакъв шанс, колкото и да е добре подготвена, настроена и с бърз пилот. Бившата бегачка на Басо също някак не беше на нясто в това "драг" състезание.
Безспорно е, че от гледна точка на атракция е много интересно да има различни автомобили с много големи мощности. а и самата подготовка на автомобила е вид спорт
. От друга страна забраваме, колко интересно е да гледаме повече равностойни автомобили, които се карат на макс и в крайна сметка и пилотските умения решават надпреварата. Та истината е накъде по средата, но не и в самоцелно произвеждане на автомобили "чудовища", които гълтат оргомни финансови ресурси с които при други условия могат да се карат много повече състезания и най-вече истински ралита.
За мен истинската атракция бяха пилотите с "по-малко коне", които караха ма макс!