Историята на един фен и ужасното отношението на един от организаторите на Планинско Диамо Благоевград 2014 – г-н Георги Стоянов.
Като нормален фен снощи се уговорих с приятели и състезатели, повечето бяха вече на място – „СЕИЙРДЖИСКИЯ”. Видях прогнозата. Приготвих раница, два чифта обувки, дъждобран, чадър. Радвам се на всички състезатели но съм фен на Тихомир Златков. Реших да отида в гаража и да направя плакат – речено сторено. Бял плакат с надпис „ТИХОМИР”. Станах в 06:00 и хайде към Благоевград. Стигнахме рано преди да затворят трасето. Отидохме на уговореното място, където вече имаше бивак с каравани и се настанихме. Там приятели много от тях състезатели и т.н. купон. Естествено похвалих се с плаката и дойдоха помощници да му измислим място. Решихме да е на склона много зад ограждения и да не пречи на никой нито за гледане нито за придвижване. Трудно, заради наклона, но избрахме място и почнахме да го разагъваме. И се случва следното:
Някой (Георги Стоянов)зад мен долу от пътя Вика: „Махай тоя плакат!”
Аз се обръщам и гледам на няколко метра долу от мен на пътя е спрял сив джип с десен волан и водачът (Г. Стоянов) ми ръкомаха и повтаря: „Разкарай този плакат”
Аз се оглеждам и казвам: „На мен ли говорите, какъв е проблема!”
Г. Стоянов: „Не може без да си платил да правиш реклама по трасето”
Аз: „Г-не това не е реклама, фен съм на Тихомир Златков и съм направил плакат, това не е реклама. Сам съм го писал.”
Г. Стоянов: „Абе ей, не ме интересува, какво е! Аз като съм фен на Дияна Стоянова да не би да лепя плакати по трасето. Махай плаката ти казвам. Не може”
Аз: „ Мисля, че съм си в правото да подкрепям, когото харесвам. Какъв е проблема?”
Г. Стоянов: „Абе момче слушаш ли, какво ти казвам, не ме карай да слизам. Ще ми прави реклама безплатна на Тихомир. Аз го познавам”
Аз попитах учуден: „Г-не как са Ви имената и Вие какъв сте”
Г. Стоянов: изсумтя нещо (не го разбрах) и после каза: „Георги Стоянов съм и аз съм организатора.” След което отваря вратата на джипа и дръгва да слиза.
Аз: „Г-не това не е реклама, но ще го прибера, добре.” При което стъпвам в шипките на наклон и тръгвам да се мъча да достигна единия край за да започна да свивам плаката. Вече публиката на около се беше изумила, какво става и настана тишина.
Г.Стоянов пак извика: „Чуваш ли бе ей... прибирай плаката и се махай... и си кажи и ти името”
Аз отчетливо и ясно казах: „Нено съм, прибираме. Добре”
При което лицето Стоянов, каза на пасажера отляво в джипа: „Този ме заплашва”, „Слизай”
Аз веднага разбрах какво се случва....
Господинът отляво се оказа полицай, иниформен, мисля, офицер. Видимо според мен му беше дошло от нещо до гуша и ми викна, но подчертавам с добър тон: „Моля Ви, това е организатора той казва какво да става, махнете плаката”
Аз казах: „Добре” за трети път, като вече плаката беше свит почти изцяло.
През това време лицето Г. Стоянов няколко пъти повтори: „Ти заплашваш ли ме” и тръгна войствено към мен” с думите: „Знаеш ли, какво ще стане....”
Аз отдавна бях преценил ситуацията и индивида срещу мен, и въобще не смятах да му отговарям, каквото и да е било, защото от опит знам, че с някой състояния на човек не се излиза на глава, а и смисъл да се бориш за непобедим и безмислен спор – няма.
Както и да е, след намесата и на други хора, да успокояват лицето Стоянов да не стигне до мен, се качи обратно в джипа заедно със служителите на реда и тръгнаха надолу по трасето. Хората и приятелите ми наоколо бяха взели вече страна, и се надпреварваха кой да даде съвет къде на по-видно място да сложим плаката а и желаещи да помогнат имаше доста, за което благодаря на всички непознати фенове на този завой.
Представих фактите такива каквито са, имам и поне 10-на близки свидетели на случката и думите (някой доста известни деятели на спорта). Имаше бивши и много настоящи пилоти на мястото.
Въобще не искам да съм съдник, защото съдникът е един. Имам самочувствието на добре възпитан и образован човек. Великодушен съм и прощавам на лицето Стоянов ситуацията, но искрено се надявам и той поне за миг да е помислил, какво е сторил и да не се случи на някой друг нормален фен по бългаските трасета същото.
Организирането на обществени мероприятия е сложна и със сигурност изнервяща задача. Но освен спортните ценности на самото състезания, мероприятия се организират като част от културата на даден град, село и т.н. От там идва и икономическия въпрос. Общините помагат по един или друг начин да се случват събития от, които печели конкретното населено място. Аз съм си похарчил парите в Благоевград , ял съм, пил съм, заредил съм и т.н. Гост съм бил на града по случай мероприятието. Тотално погрешно е г-н Стоянов, когато си натоварен с такова обществено начинание, представлявайки толкова хора, като клуб, организатори, федерация, община, да се отнасяте така с гостите. Бил съм на всякакви спортни събития от Рали Златни през Монца и Спа... токова нещо не е било. Срамота е!
Въпреки този неприятен инцидент, състезанието беше ОТЛИЧНО. Състезателите бяха отлични и имаше напрежение и зрелище до самия край. За което поздравявам всички до един! Радвам се, и че публиката викаше и подкрепяше всеки един. Честито на Каменов! Всички караха яко мъжката и жертваха техника в името на победата. Най-важното всички бяха усмихнати надолу към награждаването!
Eто "НЕПЛАТЕНИЯТ" плакат на любимия пилот:
Ето и малко световни примери...