shakedown написа: ...Третата гледна точка е популяризирането на спорта. Положението в момента е плачевно. Отразяването в медиите на всички видове автомобилни състезания у нас е почти нулево. Как хората които не се интересуват от това да разберат, че нещо се е случило. Как спонсорите да дадт пари като по нито една телевизия няма да излъчат и 20 сек. репортаж. Ако щете вярвайте ама в пресцентъра на състезанието се чудихме какво да раздаваме на журналистите само и само да присъстват на пресконференциите. Немога да си обясня също така защо телевизиите ходят и дават луди пари за да излъчват разни мачове от 'А' група на които ходят по 1000 човека и в същото време искат луди пари за да излъчат пряко специален етап от ралито на който има 5000 човека. Шибана работа...
Браво! Изключително актуална гореща тема засегна. Както някои тук знаят, освен да се състезавам, участвам и като репортер на телевизия Евроком. Това много ме радва и допълва цялото ми преживяване в автомобилния спорт, но в същото време и ми даде възможност да разбера как това се прави по света професионално. Затова смятам да споделя моето мнение тук пред вас.
Както всички са на мнение, че промените трябва да станат в смяната на старата генерация от управлението на автомобилния спорт, така също според мен основно трябва да се сменят и хората, които отразяват този спорт в медийното пространство. Каква е реалната ситуация в момента? Имаме един двама така наречени журналисти, които са ако не единия, то другия директор на пресцентър на дадено състезание. Хайде, единия Радослав Янкулов е наистина журналист, но незнам дали практикува реално или е в пенсия. Другият, който по-често се използва като директор на пресцентър е Страшимир Димов - нереализиран юрист и човек без журналистическо образование, а се вживява на такъв повече от 20 години. Това е човекът от който зависи, примерно на рали "Сливен" 2011, като директор на пресцентъра дали ще дойдат национални телевизии, дали ще дойдат европейски такива, дали ще дойдат журналисти от вестници, списания, радиа, електронни медии, които евентуално биха отразили цялото събитие и биха привлекли нови рекламодатели, нови зрители, които да посетят събитието и да се запалят по този спорт. Той е човекът, който трябва да обгрижва, да организира, да дава идеи, да дава възможност за достъп до най-атрактивните места на операторите, да ги напътства и да осигурява пълен достъп на екипите до специалните етапи.
Това обаче не се случва... И защо?
Отговорът е много елементарен! Човекът си има личен сайт,в който няма нито една статия без правописни, граматични и дори стилистични грешки , отразява си състезанията с идентични статии, като 3/4 от текста е пълен с пълнеж като примерно "Сайтът за българския автомобилен спорт", "Най-посещаваният сайт за отразяване на българския автомобилен спорт", "Петкратният шампион Димитър Илиев (Виваком Рали Тим, Шкода Фабия Супер 2000)" и т.н. /Нищо лично против Митко, просто това ми дойде в момента като пример/. И защо този човек да кани конкуренти, които ще го направят много по-добре, ще отразят по много по-добър начин състезанието и той няма да бъде четен от автомобилната общност. А той като директор на пресцентъра е длъжен, дори когато няма други журналисти (защото той не ги е поканил) да отразява поне 8 часа на ден информация за състезателите и техните отбори и ако липсват горещи новини да допълни това с информация за всеки един от състезателите.
Тук специално, на рали "Сливен", при толкова малко екипажи, той имаше идеална възможност и време да напише за всеки един от състезателите, пилот и навигатор, можеше дори да им напише и автобиографиите до десето коляно.
Защо не използва тази възможност, да напише малко повече примерно за Чоко? Навсякъде пише най-известният сливенски пилот Чоко, но някой не толкова запознат знае ли кой е той, как е започнал да кара, кой му помага, защо този талант не беше представен пред широката публика по-обстойно, защо няма кой да му помогне да расте, какви трудности изпитва и т.н. Точно сега имаше възможност да обяви на феновете (защото други не четат този сайт), кой е Антон Титов, как се появи, да каже 5 думи за неговата кариера, защото той има страхотен ръст, защо не коментира представянето на Георги Маринов, Георги Лазаров, все млади таланти. Защо например за мен пише, че си сменям навигаторите на всяко рали, като някоя супер голяма сензация и не можа да вникне, че причината за това е търсенето на най-подходящия навигатор за бъдещата ми кариера? Толкова ли е трудно да отгатнеш? В същото време не можа ли да прогледне, че на всяко състезание имам нов рекламодател и, че те имат доверие и проявяват интерес към мен Ако беше модерномислещ журналист и човек искащ да помогне на автомобилния спорт, тези няколко състезателя щяха да бъдат представени пред обществеността по най-емоционалния и градивен начин за тях.
По този повод искам да припомня какво се случи на WRC кръга в България. Повярвайте ми искрено, няма по-голяма сила и власт от медиите в автомобилния спорт, най-вероятно и в другите спортове. Най-властната фигура не беше директора на състезанието, а директорката на пресцентъра на WRC, не мога да и цитирам името в момента, за по-запознатите беше една едричка пълна жена.
Затова ще ви дам следния пример. Акредитиран журналист за WRC от онези със зелените жилетки сигнализира веднага на шефката си, че е изгонен от канавката до асфалта в най-опасната зона от българските охранителни власти. Той звъни на гореспоменатата шефка, която в момента е в хеликоптера на наблюдаващите от ФИА комисари и тя разпорежда тази забрана да се игнорира и човека е оставен. Както казват после нашите организатори, от тук нататък ако иска дори да легне на асфалта, няма да бъде дори докоснат.
Втори пример - Себастиан Льоб изглеждаше като първокласник пред строгата си учителка, която беше медийна шефка в отбора на Ситроен. След награждаването, той беше със съпругата си и дъщеря си в скута си и се снимаше увлечен с феновете. Изведнъж се появи русата мацка, която беше шефка на медиите на Ситроен спорт и яростно изкрещя "Себ, Себ" няколко пъти. Тогава извънземния Себ, като малко дете от детската градина, попарено изтича към шефката на медиите бързайки за пресконференция.
Още един пример, лично с мен. Аз бях акредитиран към Евроком и когато поискахме да снимаме сервизния бокс не бяхме допуснати естествено от българските медийно некомптентни охранители, както и от шефа на сервизния парк. Заедно с нас бяха и двама английски фотографи. Те дори показваха техните баджове, на които пише Media tabard, но шефа на охранителите каза, че не го интересува. В същия момент единия от тях се обади на същата тази жена, директорката на пресцентъра и му подаде телефона, тя само си каза името и той ни пусна, дори разпореди на охранителите да ни "ескортират" до мястото, където искахме да снимаме.
Какво беше очудването ми, когато се появихме в първия бокс след забраната, това беше бокса на Форд, където ни посрещнаха като супер официални гости, предлагаха какви ли не възможности, информация, абе каквото пожелаем да вземем от всичко. Същото се случи и с другите боксове. С две думи, когато видят журналист, това за тях е най-важното, защото знаят, че този спорт, както и другите спортове са продукт на медиите и без тях те нямат собствен живот.
Ето това, все още българските власти не могат да го проумеят. Не могат да разберат, че без реклама, без журналисти, без медии, всичко е загубена кауза. И колкото по-скоро това стане първи приоритет, толкова по-бързо автомобилния спорт ще си възвърне авторитета и мястото, което заема.
За финал, моята мечта е не пилотите да ухажват журналиста и да му дават пари, да го хранят и да го поят само и само да отрази тяхното участие, а да дойде денят журналиста да се реди на опашка да вземе интервюто си от който и да е автомобилен състезател, за да публикува своя материал, както е по целия свят.