|
||
Victor написа:Аз се научих да карам сравнително късно - след казармата, някъде на 21-22 години!
Преди това съм правил разни опити, но тъй като нямахме кола, а никой познат не даваше да се пробвам (и с право), та опитите бяха твърде редки...
Иначе след като щях да се обърна със служебната кола на майка ми насред Банкя, реших, че е крайно време да се науча да карам официално!
Първоначално имах проблеми със съединителя и въобще с идеята, че се правят толкова много неща с всички крайници, но в последствие свикнах с това и установих, че много ми харесва. (След като на изпита правех ляв завой, въртейки волана с една ръка, докато с другата сменях скоростите на ладунята )
както и да е... оказа се, че най-големият ми проблем са дупките!!! Инструкторът ми бе толкова вманиачен на тема да не ги целя, че накрая прихванах от него и сега като видя дупка, спирам, мятам колата на рамо и внимателно я пренасям Шамари не са ми били, но пък за сметка на това, аз имах огромното желание да прасна един на инструктора си! Редовният ми номер беше да го заливам с вода от локвите Но да е жив и здрав човечеца - понаучи ме да карам!
Иначе един месец след като си купих първата кола, точно на Ивановден, успях да я шибна качествено в кашпите пред Партийния дом! Малко преди по-рано обяснявах как това, че е хлъзгаво мен въобще не ме притеснява! Е, притесни ме и вече минавам от там на пръсти...
Иначе, за разлика от колежката имам навика да чета знаците по пътищата, естествено се научих по трудния начин но това не ни помогна да се справяме от първия път, когато ходехме да описваме трасетата за ралитата, та както каза тя - ДА ЖИВЕЯТ ОБРАТНИТЕ ЗАВОИ!!!
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта